· Начало › ЯВОРОВ
Самотен, а пред теб морето,
стоиш, Поете, във мълчание.
Звездите виждат от небето
отшелника във съзерцание.
Магьоснико, за кой мечтаеш?
Дали за Мина? Или Лора?
Душата ти защо ридае,
и взор зареял си в простора?
Брилянтни стихове написа
в лунни нощи край морето.
Съдбата тебе ли ориса
с нежна музика в сърцето?
Вдълбани в плоча над скалите,
думи от арменци клети…
За теб са, вдъхновен Поете,
слял душата си с морето.
Там горе, в Царството Небесно,
две сенки във екстаз любовен,
прелитат звездните пространства,
окови скъсали съдбовни.
