· Начало › ИЗПОВЕД
Липсваш ми, майко, много ми липсваш!
Аз на Земята душата ти търся.
Вече те няма. В небесния рай
там ти почиваш във светъл безкрай.
Липсваш ми, майко, ти страшно ми липсваш,
за кротка усмивка и мъдър съвет.
Пред тебе съм, зная, аз много виновен.
Със съвест нечиста мен Бог ме наказва.
Татко, и тебе отдавна те няма.
В къщи духът ти безспирно витае.
В радост и болка с нас ти живееш,
сговор и песни – за тях копнееш.
Помниш ли, татко, свирех с цигулка,
ти извисяваше своя тенор?
В унес гласът ти летеше нагоре,
разперил криле към светъл простор.
Още се питам: дали съм достоен
да срещна вас в отвъдния свят?
Искам да видя смъртта си спокоен,
с дух светъл и с мисъл пречиста богат.
