· Начало › ПАМЕТНИК
“Я паметник себе воздвиг
нерукотворный”…
На пост застанал в Морската градина,
във бъдното със поглед устремен.
Години отлетяха, време мина,
в алеята стои усамотен.
И слуша как морето песен пее,
вълните се разбиват във брега.
Дърветата наоколо немеят
под бялата покривка на снега.
Създаде го с възторг творец бургаски –
Задгорски беше той, човека вдъхновен.
И спомням си деня далечен, февруарски:
как Пушкин заблестя, от слънце озарен.
Стои изправен той на постамента
със погледа на елински мъдрец.
Едно сърце вградено в монумента
напомня за бургаския творец.
