· Начало › БЪЛГАРИЯ
Защо стоиш на кръстопът,
Родино моя, наскърбена?
Руши ръждата болна плът,
със кръв и мъка напоена.
Отдавна в миналото беше,
опираше на три морета.
Симеон със меча си громеше
твойте врагове проклети.
Ехтеше песента победна
на Шипка и в Чаталджа славна.
Сега едва не си последна,
за българи достойни жадна.
Аз вярвам, ти ще се изправиш,
ще яхнеш белогривест кон.
Главата си пред тебе скланям,
на теб, Българийо, поклон!
