· Начало › Островът
На къс земя скалист, потайно тих,
захвърлен посред бурното море,
избликва от душата светъл стих.
И кой ли вдъхновение ще спре?
Приседнал на пустинен морски бряг,
оставам сам, далеч от хорски глас.
Със светла мисъл в падналия мрак,
съзирам силуета на Бургас.
Над синята безбрежна морска шир
лети молитвено камбанен ек.
Да бъде за душата вечен мир!
Какво ли друго трябва на човек?
