· Начало › Монолог
Не знам, море, след сетните ми дни
къде ще литне моята душа.
В простора ли над бурните вълни,
или ще броди в сини небеса?
Когато сън дълбок заспивам аз,
душата ми към теб, море, лети.
В просъница дочувам ясен глас:
Във морски дълбини търси я ти.
Душата ми е жива, чуй море,
приижда както морската вълна.
И знам, тя никога не ще умре,
обвита в твойта синя пелена.
