МОРЕТО МИ
· Начало › МОРЕТО МИ
Морето е гъсто, желирано -
едно февруарско море.
Изстинало слънце - полирано
от облаци и ветрове.
Скалите самотни - озъбени -
болка и тишина.
Брегът - предвидливо поръбен
с гора, за да няма вина.
Вълните - разочаровани
от липса на зрител сега.
О, те не виждат художника!
Те не могат да видят художника.
Защо ли не виждат художника?
Детето. Само. На брега.
